Име на твореца: Вайдудуле
Хоби и проекти: изработване на бижута от маниста
Свързвам цялата дейност с една дума – вайдудуле, която мой скъп приятел от детинство избра като никнейм за първия ми имейл. Той знаеше, че обичам дъжда и затова предложи тази дума, която е с древен тракийски произход и се използва единство в напева, с който пращали млади момичета да се помолят за дъжд.
- Как започна да се занимаваш с изработване на бижута от маниста и какво те запали към него?
- Каква е твоята любима част от процеса на творчество и как те вдъхновява?
- Какво е най-голямото ти творческо предизвикателство досега?
- Каква е най-вълнуваща или паметна история, свързана с твоето хоби?
- Какви съвети или препоръки би дал на начинаещи, които искат да започнат да се занимават със същото хоби?
- Каква е твоята любима техника или материал при изработването на твоите проекти и защо?
- Как хобито ти помага да се релаксираш и да се изразяваш креативно?
- Какво е твоето най-голямо творческо постижение до момента?
- Как творчеството ти влияе върху твоя ежедневен живот и настроение?
- Кой е най-големият ти източник на вдъхновение за твоите проекти?
- Как се справяш с творческата блокада и как се вдъхновяваш, когато се чувстваш безидейна?
- Каква е визията ти за бъдещето на твоето хоби и как се виждаш да развиваш уменията си в бъдеще?
Как започна да се занимаваш с изработване на бижута от маниста и какво те запали към него?
Преди много години, повече от 20, попаднах в Родопите на една теренна експедиция по етнография. Вниманието ми беше привлечено от пъстрите манистени накити, които разнообразяваха етнографската експозиция на РИМ-Смолян, но също така все още украсяваха ръцете и шиите на по-възрастните жени по селата в региона. От маниста са, това беше видно, но как точно ги нанизват? Колкото повече са заглеждах, толкова повече отвсякъде изникваха невиждани шарки и модели. Мира не ми даваше да разбера как точно се изработват. Една от основните техники ми показа уредник в споменатия музей, Албена Чолакова. „А, много е лесно, ще те науча…“ и хоп-хоп, така става. Не е като да разбрах от първия път. Но след три безсънни нощи и повечко инат вече плетях първото си манистено въже. С една кука и котон кроше, шепа маниста и потъваш в най-сладостното занимание, при което ръцете са заети, а умът – свободен.
Каква е твоята любима част от процеса на творчество и как те вдъхновява?
За мен най-любимата част е откривателството – как точно се изработва даден модел, как се броят и нижат манистата, каква техника се прилага (плетене на една кука или само с пръсти), конец или корда, какво означават шарките, как се избират цветовете, кога и от кога се носи този накит. Моята страст са старите, т.нар. традиционни накити, които са били любими на момичета и жени докъм средата на 20. в, още от незапомнени времена. Вдъхновява ме тръпката да се заговоря с някоя местна жена, да побъбрим за живота и времето и затова колко далеч са отишли да живеят децата й. После тя ще извади от дъното на някой шкаф стара кутия от обувки, където е скътала от сантименталност някоя и друга вехтория от времето, което е била младо момиче. Точно сред тези вехтории обикновено се показват любимите накити от маниста: гривни, гердани, накити за коса. И се започва един дълъг разговор, за отминалата младост и надеждите за хубав живот… А манистата, като шепа шарени спомени, пробуждат отдавна изтлеяли трепети. Тук-так някоя от моите разказвачки помни как ги е плела и къде с игла, къде на ръка започва да ми показва – така съм научила агупското герданче и тумбальките.
Какво е най-голямото ти творческо предизвикателство досега?
През 2010 г. в гр. Смолян се състоя бенефис на голямата Христина Лютова, изпълнителка на родопски народни песни. За този концерт се наех да изработя накитите за трите певици – по традиционни образци от с. Старцево и Жълтуша, така че да се съчетават хармонично с техните сценични костюми, ушити специално за случая. Задачата беше изключителна, пред мен стояха оригиналите, аз исках да променя техния колорит, без обаче да „изневерявам“ на традицията. Изпитах истинско удовлетворение, когато на сцената на родопския театър зазвучаха гласовете на каба-триото „Родопея“ (Христина Лютова, дъщеря й Мариана Павлова – певицата с най-нисък глас на планетата, записана в рекордите на Гинес, и Силвия Ненкова), прожекторите се насочиха към тях, а манистата заиграха с ярките отблясъци на цветно стъкло.
Каква е най-вълнуваща или паметна история, свързана с твоето хоби?
Една от паметните истории, свързана с моята страст по стари маниста, е свързана с природна стихия. По спомен на етнографи, които са събирали материали в района на Смолянско, едно от богатите на търсената информация села през 1970-те години било село Траве (или Треве, днес то попада на територията на община Баните, Смолянско и към края на 2023 г. се води с население от 24 души). Стигнахме до Траве, водени от етнографската следа и разбира се жажда за още маниста, и тъкмо на слизане от колата заваля такава едра градушка, че се наложи една женица да ни приюти в къщурката си. Покривът ѝ протече, а колата ни остана без предно стъкло. Селото бе напълно обезлюдено, а липсата на хора е абсолютната безизходица за всеки етнограф.
Какви съвети или препоръки би дал на начинаещи, които искат да започнат да се занимават със същото хоби?
Много хора попадат в плена на манистата и то от незапомнени времена. Не са малко и тези, които се интересуват от старите образци. Един от добрите майстори на накити от маниста е мъж, което отправя и към спомена за времето, когато много мъже са се занимавали с това, макар и по неволя. В кр. на 19. в., в османските затвори, където изтърпявали наказанието си предимно военнопленници, управата организирала занимание, за да минава времето и да има какво да правят всичките тези мъже. Въз основа на стара традиция, която битувала в земите на Империята и според някои изследователи може да се отнесе до времето на Древен Египет, затворниците започнали да правят предмети от маниста и да им поставят паметни надписи: калъфи за шишета и часовници, за църковни свещници, колани, пунгии, змии.
Каква е твоята любима техника или материал при изработването на твоите проекти и защо?
Любимата ми техника е плетенето на една кука (кроше) на т.нар. манистени въжета. Между другото, може би е добре да направя едно уточнение – манисто и мънисто са дублетни форми. Сякаш по-често се среща изписването с -ъ, но аз предпочитам да се придържам към другия вариант, защото е по-близо до старата форма – монисто, и до една от възможните линии на произход на думата от индоевр. мони, мани към праслав. маниста “огърлица”.
Как хобито ти помага да се релаксираш и да се изразяваш креативно?
За мен плетенето на маниста (както го наричам, колкото и да е неправилно при внимателно вглеждане) е вдъхновяващо и отпускащо занимание. Предизвикателство за сръчността на ръцете, то оставя мисълта свободна – както да твори, така и да се занимава със съвсем странични теми. Не е за подценяване и естетическото удоволствие, което ми доставя допирът с манистата, битуващи в неизброимо количество размери, форми, цветове, материали.
Какво е твоето най-голямо творческо постижение до момента?
Съвсем не съм достигала до големи творчески постижения, иска ми се един ден да събера на едно място всичката събрана информация, снимки и истории, но засега това са по-скоро мечти.
Как творчеството ти влияе върху твоя ежедневен живот и настроение?
В трудни моменти понякога си спомням за шкафа с маниста, който ме чака да го отворя и да ме залее с красотата на манистените комбинации от старинните предмети, които отдавна събирам, както и с възможностите за много нови проекти, овеществени в бурканчета с маниста, специални клещи и тънки игли за нанизване.
Кой е най-големият ти източник на вдъхновение за твоите проекти?
Предметите от края на 19.-нач. на 20. в., които се намират на територията на Балканите и не само. Те са олицетворение на отминала естетика, основана на връзката с природата, човешката мяра в създавания свят, неизкоренимо упование в добрия изход.
Как се справяш с творческата блокада и как се вдъхновяваш, когато се чувстваш безидейна?
Вдъхновение намирам в музейните експозиции – маниста има не само в етнографските, но и археологическите отдели. Манистата са от онези предмети, които имат множество употреби, понякога без никаква връзка между притежателите, случайно намирани в някоя нива или старо гробище.
Каква е визията ти за бъдещето на твоето хоби и как се виждаш да развиваш уменията си в бъдеще?
Всичко зависи от това колко време и спокойствие ще имам да му посветя, както и ще се намерят достатъчно “дразнители”, които да ме провокират.