Хобито е нещо, което ти дава, но не взема!

Време за прочитане: 3 минути

Казвам се Мая Гелова и по професия и образование съм счетоводител. Обичам и харесвам професията си и я работя с удоволствие. Всички тези цифри и срокове обаче в съчетание с цялото напрежение и стрес както в работата, така и в живота извън офиса ме натоварват много – имаш усещането, че потъваш в едно блато с проблеми, неправилни или неаргументирани решения, рутина и злободневие – това ме кара да търся себе си на друго място, извън зоната на комфорт, където можеш да се отпуснеш и да дадеш воля на другото си аз. Моето бягство е чрез спорта, планината и нещата, които правя с ръцете си – удоволетворяващо е да правиш неща с ръцете си от нищото, да преоткриваш твореца в себе си и да даваш воля и израз на своето усещане за света.

Ще отделя по малко на всяко едно от тях:

• Спортът е здраве, усилие, постоянство и характер. Никога не съм била активен спортист, така че при мен това не е начин на живот. За мен това е спасението от забързаното ежедневие през седмицата, начина да не забиваш в рутината, да опресниш и рестартираш мисленето си след числата и взирането в монитора пред себе си, постоянното напрежение да минаваш от тема в тема и от проблем в проблем, да търсиш варианти и отговаряш адекватно. Единия час в залата ти рестартира деня.
• Уикенда е време за планина – тя е наркотик, тя е пристрастяване, тя е свобода. Хората в планината са различни – там няма значение нито каква професия имаш, нито какъв е твоят статут в обществото – там си просто човек. Не се говори за пари, не се говори за проблеми, там отваряш душата и очите си, гледаш и черпиш с пълни шепи от зареждащата красота, пречистваш ума си и пълниш душата с гледки, спокойствие и величие. Виждаш колко си малък и нищожен пред стихиите на природата. Приземява те, вдъхновява те, зарежда те, чувстваш се жив. Там е мястото да бъдеш насаме със себе си, с мислите си, с взимането на важни решения, далеч от всяка суета.
• През дългите зимни вечери, студени и неприветливи, преоткрих желанието си да правя различни неща с ръцете си. Обичам да правя нещица, които се раждат в главата ми от подръчни материали, да преобразявам стари мебели и интериор с минимални средства и много труд и желание, донякъде креативност и фантазия и най-вече време, което през дългите зимни вечери е в изобилие. В тези действия намирам своето творческо аз, развивам идеите си и ги виждам претворени в реалност. Те не са предназначени за всички – обикновенно са за мен, за близки и приятели. За мен обаче са безценни – да видиш блясъка и благодарността в очите на хората, за които са предназначени и тяхната усмивка – няма по добра оценка, която да запълва сетивата ти и да ти дава сили да продължаваш да твориш. Удоволетворяващо е да виждаш плода на твоя труд, претворен в реалност от идея.

В това забързано ежедневие трябва всеки един от нас да намери някакъв остров на спокойствието, да съхрани психиката и физиката си, за да води пълноценен начин на живот! Търси своя път, следвай неутъпкани пътеки, вдъхновявай и мечтай – само тогава можеш да живееш истински! Хобито е нещо, което ти дава, но не взема!